divkozel (Красимир Йорданов)
65 22
Apr 17, 2008, 8:22 AM

Осветли ме, моля! 

  Poetry » Love
850 0 10
Бог знае как
и дали да започна.
Бих искал някак
да ти съобщя:
погледът ти
ме ритна по кокалчетата
и не знам на небето ли съм,
на земята ли?!

Бавно опитах
да се посъвзема -
както след тежък грип,
който повтаря.
Чувствам се като
на погребение.
Светът ми е тесен.
Още по-тясна - България.

Свръхусилия са ми нужни -
да те преживея.
Заплюй ме в лицето -
и ще ми помогнеш.
Избий ми два зъба,
дорде е време,
дорде не съм ти напил
все още стомните.

Само не стой
така безучастно.
Пусни ми език
или ми бий шута.
Направи го така,
че да съм наясно
дали нещо съществено
се е случило.

© Красимир Йорданов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??