Благодaря ти, че ме освободи!!!
Аз бях пленница на мрака,
Закрил целия свят
И оставил само едно-единствено
Мъничко прозорче от него –
Твоята душа...
Но за мен тогава...
Тя беше Цялата Вселена
И аз не исках нищо друго,
Освен нея и нейната любов...
... Така и не я получих...
Благодарна съм много обаче
За състоянието, в което бях,
Защото... всъщност не на Земята...
А... няколко сантиметра или метри,
Или измерения – но... над нея!
И през цялото време - летях!!!
Сега вече... не ми е метежно...
Адски усилия ми струваше
Да УБИЯ този летеж
И да освободя душата си
От вечния копнеж...
По тебе... който ме фиксираше
Само в едно – да те чакам...
С минути, часове, седмици,
Дори понякога и месеци...
Ето – няма го всичко това,
За което... искрено ти благодаря!!!
Може би още дълго
Ще те държа в сърцето си,
А всъщност може би и никога
Няма да изчезнеш от него напълно...
Но умът ми, слава Богу,
Ще си почине от теб...
“ без твоите ръце – във ръцете ми,
без твоите очи – във очите ми,
без твоята душа – в моята”...
... остàви ме най-после сама!!!
© Ивайла Славова All rights reserved.