Осъден

Aug 18, 2018, 9:02 AM

Poetry » Love

668 0 1

Защо наказан аз да бъда,
Затуй, че те обичам до полуда?
Нима престъпно е това деяние,
Че влюбен съм във теб до отчаяние?
И страх и страст бушуват в мен,
Отдавна съм попаднал в плен
В очите ти… се взирам,
Възкръсвам… и пак умирам.
Едва ли ще признаеш
Душата ми отдавна си отнела.
Дано да осъзнаеш
Не ща да те забравя, Габриела! ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Осъден

Want to read more?

Random works