ОСЪДЕН НА ЩАСТИЕ
Наказваха ме врагове невежи.
Законите оглеждаха добре...
Докато с моята съдба играха,
аз себе си открих поне!
Те искаха във тягостни вериги
сърцето ми без жал да оковат.
От завист времето те спряха,
затуй останах вечно млад.
Лицата им от злоба пожълтяха.
Крояха те поредната лъжа...
Усмивките си скриха и ръмжаха, ...