О С Ъ Д Е Н А
„Осъждаш се с лишаване от ласката”! –
четат присъда двете ти ръце.
„Осъждаш се с лишаване от погледа!” –
единствен лъч под зимното небе.
„Осъдена си!” Устните заключени
обстрелват ме в интимни часове.
Забиват в мен куршуми неизстреляни
и времето безизразно тече...
„Осъдена! Защо?”- крещи душата ми,
прогонила далече песента.
Вдигни ръка и разтърси ме цялата! ...