May 14, 2014, 9:01 PM

Осъдена на безпокойство 

  Poetry
723 0 1
Не може друг да ме очаква като тебе.
Не може, мамо. Няма твоето сърце.
Осъдена е майката на безпокойство
за рожба свидна, за дете.
В молитви името ми пламенно изричаш.
Бог молиш грешките ми да прости.
От ветрове да бъда пощадена.
Свещицата ми дълго да гори.
Ръцете ти обичам, мамо!
Били са здрви, хубави ръце.
След раждането първи са ме взели.
Огряло ме е най-красивото лице. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Детелина Стефанова All rights reserved.

Random works
: ??:??