Бездумен осъмна светът ми...
Притихнал, облян в Светлина...
Пълен с невидими истини...
Безсмислени борби
със същността...
Потаен, срамежлив и оголен...
Наметната с воал от признания...
Без нужда да ровя и търся
доказателства за това и онова...
Пречистена и преродена
от болки, мрак и тъга...
Сега ми е време да обичам ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up