Бавно вдигам очи. Срещу мен – скитница някаква, позната отнякъде.
В мръсни одежди и с поглед сломен бавно протяга към мене ръката си.
Не, не към мен, просто бърше сълза по лицето познато бавно потекла.
После бавно отпуска надолу ръка, по познатата скъсана дреха...
Бавно пускам в полите и грош, смеха ú неистов като ехо дочувам -
„Не прося пари! Искам просто любов!” С трясък пада огледалото счупено...