От ангел в демон ще прелея
Поисках да умра,
роди се в мене нещо.
Понечих да намразя,
обикнах го горещо.
Нима е то виновно,
че роден си грешник?
За щастието синовно
ще направя ада празник.
От ангел в демон ще прелея,
Темида в Юда ще превърна,
като хала бясна ще вилнея,
сърцето твое да изтръгна.
Ще затупти във мойте длани,
на сребърен поднос ще го поставя,
миговете тъй желани
на синът си ще доставя.
Две сърца за него ще забият,
едното в мене, другото без тяло
Сизифовите мъки ще убият,
да запазят единното му цяло.
Само за да го прегърна,
цвят от сиво ще изтръгна,
залез в изгрев ще превърна,
към безкрайността ще тръгна!
Но как обичта пропусната да върна?...
© Борислава Найденова All rights reserved.