Знаеш ли, палнах ти вощеница...
Качих манастира в скалите...
Ти си мойта Светица!
Ти и онуй във очите ти!
Господи, ти ми прости!
Аз съм си вярващ безбожник...
Господи, запази
Музата и Поета-художник...
Винаги гласът ти звъни,
щом съм на ръба на скалата...
Господи, дай ù дни!
Пази в сърцето ù Светлината!
Светът не е Земята
и жалките, дребните хорица!
Светът е свещица в ръката
и за кого ще се молим...
© Красимир Дяков All rights reserved.