Този стих е отронено тихо стенание,
споделено набързо със белия лист,
той е частица от мойто дихание,
с изранените думи, пръснати в миг.
Той е дълго мълчаното мое признание,
отлежавало в мене толкова дни,
той е част от душата, стояща в изгнание,
но готова да срине безумни стени.
Този стих, знам, за някой носи послание,
тъй откъснат, сподавен и парещо тих,
прогорени са буквите му до очертания
и звучи във ефира почти като вик.