От болката се раждам пак
и светлината ме обгръща,
не чакам друг божествен знак,
че пак животът ме прегръща.
Тя кара ме да стъпя по-напред
и по-нагоре по стръмното на моя ден,
крепи ме да не литна пак надолу
в пропастта, която ме зове.
Тя, ако не ме убива, прави ме по-силен
и по-мъдър,
и мога пак да се сражавам
със свойто минало за свойто бъдеще.