Бисерче (Бистра Малинова)
159 2546
Jan 11, 2008, 3:19 PM

От бряг до хоризонт... 

  Poetry
891 0 16
Море си!
И от хоризонт до бряг,
от дълбините същността ти иде,
сълза, в която се побира свят,
обречена на вечна ненасита.
И бурите, с които все крещиш,
са израз на спонтанната ти завист
към плясък на криле във висини,
към птиците, които те задавят.
А лакомата паст на твойта бездна,
със прилива на хукнала вълна,
а-ха да ме погълне и изчезвам.
Осмисляш всяка нова свобода
на риска да съм просто птица,
с единствената жажда за небе.
Разбирам, че след бурите притихваш,
за да огледаш моите криле.
Не знам какво се крие вътре в теб,
подвластна съм на твоята магия.
На тайната ти. Лудост си, море.
В немирството ти се усещам жива.
Обичам те... От бряг до хоризонт,
обратно на вълните ти излитам.
Обичам те! Не искам да съм твоя,
че чувството за собственост убива.
Обичам те, защото ме разбираш.
И двамата сме ничии. Свободни.
След мен оставаш ти.
Над тебе птица.
От хоризонт до бряг.
От бряг до хоризонта.

© Бистра Малинова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??