Леко се нося от пек премаляла...
Сякаш светът се започва от днес.
Сякаш от днес съм наистина цяла.
Сякаш мигът се топи без протест.
Викове чужди се сливат с тълпата...
Шумове, крясъци, блудни слънца.
Космосен плам в обичта на децата...
Бъдните, идните, наште ДЕЦА!
Вятърът летен е само съновен -
стих илюзорен без край и съдба...
Днес няма нищо безумно съдбовно.
Днес има само живот за мига! ...