Раздавах се на много преди тебе,
а на теб аз всичко трябваше да дам...
Много преди теб разбиваха сърцето в мене,
а ти все чакаше ме, все ти беше сам...
Един ден взех, че се събудих,
видях живота си мизерен отстрани,
и дълго и злощастно си се чудих
как бях понесла толкоз низост и вреди.
А като слънчев лъч ти беше там -
надежда моя, радост моя, ангел мой.
Прегърна ме и нямам веч неволя...
От днес нататък всичко ще ти дам...