Научих, че съм дяволски студен.
Добре, че беше Ти - да ми покажеш!
Обичането всъщност е за мен -
на думи, от които пък не ва̀жи...
Научих, че самотния човек,
изобщо не е нужно да е с някой.
Достатъчен на себе си, поет,
е живо доказателство на факта.
Научих, че от грешките боли.
Най-вече от досадни повторения.
Любов ли е - е глупост, му кажи!
И робски доброволни съжаления...
Научих си завинаги урока.
От днес съм дипломиран егоист!
А истината даже и жестока,
римувам с - органичен непукист!
Стихопат.
/DannyDiester/
© Данаил Антонов All rights reserved.
Егоизмът има и градивна страна, когато ни помага да се самоутвърждаваме, човек ако не мисли за себе си - за какво живее? Нали си тук и сега твоя живот да изживееш, не не чий друг.
А непукизмът е дебилщина: да подтискаш рационална реакция в дадени ситуации и да се правиш, че не те засяга, когато можеш да помогнеш някому?!
Много отговори, и не винаги избираме правилния, а после се оправдаваме с непукизъм, егоизъм и т.н.
Непукизмът не е характеристика, а реакция!