В този дом от години така е прието:
от среднощна тъга ли почукаш прегърбен –
не заяжда на дворната порта резето
нито пантите скърцат с ръждясали зъби.
Чаша вино за чуждата скръб ще намеря
и наравно за чуждата болка ще пия.
До троха нека Господ запише в тефтера
тези дълги минути в графа: вересия.
Нямам свещи загърнати с вестник в долапа
нито малко кандило измамно ми свети.
На смъртта костелива след хищната лапа,
всичко свято съм скътал дълбоко в сърцето. ...