"... идеш ли, слънце" - казах.
В очите ти кацна
светулка -
меко и влюбено. Веднъж.
И толкова.
От другата страна съм.
Боса. На колене.
С душа на светулка.
Вися разпъната от поглед
безопасно не погален,
потулен крясък
разпилява тишината, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up