Не сме вече на една страна...
не е вече тази ситуацията...
нещата стават толкова абсурдни...
губят смисъла, истинността...
Няма значение кой е виновен...
и двамата грешим, като всеки...
и тук се узнава, че се обича...
че се приема, дори да не се разбира...
Ти създаде си щит за отбрана,
аз захвърлих меча на страна...
Ти избяга към войната...
аз избрах да следвам свободата... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up
Всички сме изпитвали това някога малко или много...и не е нещо тъмно, може да е път към светлината...към любовта. Тъжно е, но разбираме че трябва да продължим..., да се освободим, да търсим щастието, вместо да оставаме на едно празно място, което къса съдържанието си...И е сложно да се изживее и приеме, но е толкова просто да се случи и ясно когато се види посланието...- Не сме вече на една страна, нито в приликите, нито в разликите, не сме същите. Не сме едно, когато същността се нуждае да израсне. Когато се приема и се обича, дори да не се разбира. Единия тръгва. Другия остава. Ръцете и пътищата на душата не се пресичат.