Слънцето се скри в нежното небе над хоризонта, тъй далечен и недостижим.
Момичето се гушеше като дете в прегръдката на нейния любим.
Нежно вятърът погалваше златистите й коси, които от лицето й сияеха.
Момчето влюбено се взираше в нейните очи, като сгушени един до друг оставаха.
Те отиваха на този хълм всеки ден по залез слънце, там бяха и сега дори.
Срещаха се тайно и криеха от всички любовта си, но оставаха сами.
Любовта им споделена бе по-голяма от всяка друга на света.
Споделена, истинска, безкрайна, ала невъзможна беше тя...
Всеки път на тяхното си място те говореха, споделяха си всичко.
Но този път не бе тъй обичайно, този път бе болезнено различно.
Макар по-влюбени от всякога, те думи нямаха и двамата мълчаха.
Сълзи напираха в очите им от щастливо-тъжна нежност. ...