От душата
На нощта ѝ отива да има звезди,
на Луната – до край да пълнее,
на морето – игриви, пенливи вълни,
на дървото – сто птички да пеят.
А на мен ми отива да имам крила,
че отдавна по вятъра тичам.
И Земята, там долу като точка едва
е понякога. Но я обичам.
Здраво стъпил на нея и гледаш напред -
не поглеждаш нагоре. Защо ли?
Аз останах в душата на двайсет и пет
и за възръст не искам да спорим.
И така ми отива да съм някакъв стих,
пълен с лято, море и рапани.
Имам къс от небето, с което скроих
малка лодка, и в нея останах.
Ако искаш - ела. Има много звезди.
Моят свят сам сама го рисувам.
Тази стара планета и без нас се върти...
Да летиш, ми повярвай, си струва.
© Деа All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря ви, момичета!🌹
-
На крилете на живота, щом полетим, светът ни се струва малък, а твоето стихотворение, толкова енергия има, че и аз се присъединявам към полета на мечтите! Поздравявам те!
-
Моят свят сам сама го рисувам.!
-
Деа, прекрасен стих! Толкова оптимистичен! И аз искам да летя!
-
Красота!
-
Зиги, естествено, че идваш. Все пак имаш опит с парашут
Благодаря, Руми! -
" Да летиш ми повярвай, си струва."- и е вярно и хубаво! Поздравления
-
И аз идвам, да не ме забравите! 😆 Хубаво и усмихващо!
-
Благодаря, Иве!❤
Идвай, Георги! Какво и е на Дени? - Лети си точно както трябва -
Тръгвам... Денито е от другия отбор.Ще хвръкнеш...
-
Come fly with me! - любимо мото. Отново ме зарадва, Деа.
-
Идвайте, момичета!🧚♀️🛸🚀🌍⭐
-
Струва си, Дейка! Не спирай да летиш! При твоите стихчета винаги ми е хубаво!
-
Присъединявам се към летенето❤
-
Участвам! Знам, че си струва!
-
Аз идвам
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
