Душата ми не е храм, в който можеш да влезеш,
да запалиш свещ и да си заминеш.
Душата ми не е утъпкана пътека,
по която да минеш, без да се огледаш.
Душата ми не е подслон,
под който да се скриеш от дъжда и когато грейне слънце,
ти да си отидеш.
Душата ми не е огледало, в което да се огледаш,
а после на парчета да разбиеш.
Щом някой наранил те е, не търси в душата ми утеха.
Щом някъде сгрешила си, не търси в душата ми човека.
Душата ми да те обича може, дори от болка да умира. ...