За една моя приятелка,
която изгоря в пламъците на любовта...
Обичам те! - звучеше прозаично,
до скоро в безнадеждна самота.
Жадувам те! И този път различно
покълна чувство, после разцъфтя.
Дойде като нечакана стихия...
И целия ми свят превърна в песен.
Извеза обич с истинска магия,
разлисти ме дори сред късна есен.
Обичам те! - аз вечно ще повтарям,
защото знам - ти носиш любовта, ...