Оцет изпиваш сутрин – пълна чаша.
И лъскавите вещи са кумирът.
Което не разбираш, то те плаши.
Глупаци – за идеи да умират.
Рабираш бързо клюката, скандала
и в чалга ритъм някой щом се кълчи.
Ех, време, за рушвет – душица дало,
хиените надяват кожи вълчи.
От гроба да се вдигне днес Алеко,
срамувал би се, дал би мило, драго,
за да побегне някъде, далеко,
че стигнал би го Ганьо и в Чикаго.