Топъл дъжд в съня ми тихо плиска,
отмива болката и сладост обещава,
жадната земя целува със въздишка,
обгръща я и нежно с обич приласкава.
Безумна нежност в душата се разгаря,
лъчи от трепет вихрено летят
и глътка обич нежно проговаря
и мислите не могат да заспят...
Ти, мое малко цвете, все весело трептиш.
От пролетния вятър ти нежно ми шептиш.
А твоят весел глас е ромон на поточе,
което отдалече се чува как клокочи ...