Тя пак изгря.
И без да сме я чакали...
Разстели се сънливо откъм изток.
Поляните въздъхнали заплакаха.
Снегът се прероди в прозрачни бисери.
Тя пак дойде,
пристъпи непоканена.
Нозете и рисуваха по почвата.
Целуна ни със повей и нахрани ни.
И без да сме я молили за прошка...
И пак ще дойде.
Бързайки, задъхана. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up