От колко време любовта е сляпа
и се превърнаха в ръце крилете ти?
Аз зная, мила, усещам в теб тъгата,
капак човешки има пред небето ти.
Виждам нощем как вятърно си тиха,
как боси тръпнат от студ нозете ти.
Аз зная, мила, как не ти простиха.
С длани да стопля мога ли сърцето ти?
От колко време сянка съм из дните
и обич нося, макар рушена от прегради.
Още си цяла пред мен и в очите,
който не виждат. Нима сляпа ще остане?