Като пясък в обувка и късче от дим
стара обич в окото ми дращи.
И расте като миг на любовен режим.
Като приказка в сън за незрящи.
И се сливам с дъжда, без посока тека –
с дъх достигам до твоето тяло.
Всяка мисъл си струва живота. Така
оцелявам във празното цяла.
Тази нощ е порой. И вали. Да вали!
Ще удави накрая слепците.
Всяка приказка приказно свършва. Дали?
Тази ние убихме самите. ...