Отново всички прожектори теб осветяват,
хиляди те аплодират, а много малко те познават.
В теб виждат звездата, силната, смела жена...
А когато всичко свърши? Оставаш сама.
Свикнала си вече с заучената усмивка,
правиш другите щастливи... ами ти?
Играеш ролята перфектно, не си даваш почивка.
В очите ти блестят далеч нерадостни сълзи...
Да те докосне само всеки желае,
да види отблизо, да усети... звездата.
А в късните нощи никой не знае
как със всяка своя фибра чувстваш самотата... ...