Стоях пред гардероба с твоите дрехи
и жадно към носа си ги гребях.
Паникьосвах се, не намирах утеха,
защото ароматът ти бе изчезнал от тях.
На кълбо в тях се сгуших,
а теб отдавна те няма.
Всеки сантиметър подуших.
Не и аромата, Боже, само той ми остана...
Нося те в сърцето и спомените, знам.
Казват, че така не съм сама съвсем.
Нека кажат как да те докосна от там,
любовта е и да те имам пред мен. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up