Feb 25, 2011, 10:07 PM

От любов... 

  Poetry » Love
728 0 0
Трамвайната спирка още ни помнеше.
Павираната улица нежно пращеше,
когато през нея Любовта ни минаваше.
Държеше ръката ми в парк -
сред хиляди цъфнали клони
сгушени плахо над бялата пейка.
Вятърът гонеше разпилени косите,
от обич препълнени светят очите,
в ушите отеква песента на щурците.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светлана Талева All rights reserved.

Random works
: ??:??