Като инфаркт те скрих в сърцето си,
недосегаема, реална, измислена,
да ме болиш с очите си, детските
и да ме будиш със жестоката истина.
Понесох те със себе си, нанякъде...
Накъде? Самият аз не зная...
Натам, навярно, накъдето ти мечтаеше
или към залеза ми, към края...
Ръцете ми тръпнат безнадеждни,
горят ми спомени в душата,
вече тъй ще бъде, изглежда -
с тях всеки ден ще се сгрявам. ...