Ще те оставя в старата година,

със тежки стъпки, ще те оставя там.

Да те обгърне тя във облак спомен,

за себе си ще те запази знам.

Да бъдеш ти като отминалата пролет,

две капки дъжд потънали в калта.

Прекрасен цвят, разцъфнал и увяхнал,

загубил аромата си сега.

И като чаканото лято тъй горещо,

със морски дъх, отливаща вълна.

Ти топъл лъч закрит от облак,

прашинки пясък, превърнали се в кал.

Ще бъдеш ти и в старата ми есен,

листа нападали в постелка от тъга.

И цветове преливащи и тъй прекрасни,

отнесени от вятърът сега.

Скован от студ от идващата зима,

превърнат в кубче лед и красота.

Ще те оставя там във старата година,

да бъдеш само нежен полъх,

от мъничка измислена мечта.