Jun 25, 2010, 10:41 PM

От мократа земя, та чак до слънцето 

  Poetry » Phylosophy
1065 0 35
Със клоните си пишат по небето
едно писмо без край и без начало...
Били са хора някога дърветата,
осъдени да плащат тежка карма...
Наказани за грешките със корени,
които ги държат на разстояние
от всичко тъй прекрасно за докосване,
тъй невъзможно и така желано...
В мълчание да преминават дните им,
да слушат как светът край тях вилнее.
Да са свидетели на хиляди различности
без правото на глас и на намеса... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дочка Василева All rights reserved.

Random works
: ??:??