Jul 2, 2015, 1:43 AM
... от никъде никаква надежда
И тази вечер ли...
пак ще си говоря с мен?
Ще си рисувам автопортрет
с автор неизвестен?
Луната мълчи, взела пари
надута и осребрена!
Нощта се крие в следите ти
притихнала, невидима!
Какво остава за човечеца,
в тази гореща лятна нощ?
Да прегърне от олово съдбата си,
и да потъне в сълза гореща...
... от никъде никаква надежда.
© Станислав Русев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Отвсякъде никаква, Белла. Младен, трогнат съм от коментара ти. Толкова е обстоен. Срамувам се пред теб, че не мога и мразя да пиша коментари. Питай ме защо съм негър, ще ти кажа-не знам.
-
... надеждата е в тирето...
-
"Ще дойде пролетта. Ще дойде странно нежна.
И всекиго от нас за нещо ще зове.
И в шеметния кръг на белите копнежи
отново ще разцъфнат бели цветове."
Горе главата, Станиславе! Винаги има поне още един изход освен "оловният".
Поздрав за неуморното ти търсене на истинската любов. Пожелавам ти да я срещнеш, или тя тебе!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
