Нагарча ми до спомен тъмнината,
със две-три истини направих си очи.
Измамна ли е, Санчо, свободата?
Окови ли са плачещите дни?
Измислям си небета и любови,
и сънища, проскърцващи от страст.
Не ме учи на мигове и пролет,
разцъфвам в нереалности... и грях.
И не беднея, като губя мислите,
запратени по тебе, като прах.
Намирам смисъл в топлото в очите ти,
когато ме погледнеш... пак и пак... ...