Пресъхващо сърцето търси влага
от сълзи искрени на някого обичен.
Някой теб пред себе си да слага
и да напада всеки с теб себичен.
С любовта си можещ да извади
в чаша без дъно, душата ти пробита,
от тяло набраздено от рагади,
попиващ мъката в теб пропита.
Стискащ зъби, болката поглъщащ
с големи глътки - много да олеква,
и вече никога не ти я връща,
защото болка само с обич секва.