С тъга и обич те обвивам.
Пред мен усмивката ти грее.
Понякога мълчанието ти убива.
Душа ми в спомени тогаз се рее.
Оплиташ ме във златни мрежи.
Нега безкрайна в тях съзирам.
Потъвам в океан безбрежен.
Брега на ласките едва достигам.
И пак копнея те. И в мъката
изстрадала ръка не вплитам.
Пристенва тя, надолу дърпа,
а аз от обич искам да политна!