ne_znaiko (Владимир Минков)
44 32
Aug 31, 2006, 8:34 PM

От плесен сякаш... 

  Poetry
934 0 5

 * * *

От плесен сякаш злото ме опива,
а бях щастлив... отдавна беше.
И може би била си ти щастлива,
а някой мойте радости крадеше.

Веднъж погледнах в старо огледало,
видях усмивка - хищна и безумна.
Едно сърце във себе си събрало
тревогата на улицата шумна.

А празно беше в мен и чаках
да грейне радост в моите очи.
Проклинах всичко, но и плаках:
крещеше всичко вместо да мълчи.

Тогава ти дойде - неустоима:
с едничък жест доброто възроди.
Една душа, тъй нежна и ранима,
сърцето ми на тебе повери!

© Владимир Минков All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Всъщност аз може би пак съм сложил неправилно припинателните знаци... идеята е следната: злото бавно и безмилостно се разпростира сякаш е плесен от която няма начин да се оттървеш
  • Благодаря Меганс!
  • Стиха е невероятен ..и ако не се пънеш като "магаре" и вземеш да я махнеш тая плесен..ще е най-доброто ,което съм прочела до днес.
    "От плесен сякаш злото ме опива"

    ...Или , като виждам колко си я обичаш (и аз имам такива любими думи), ти предлагам първия ред да звучи така:

    "С плесен сякаш злото ме покрива"
    Но дори и тъй да го оставиш..пак имаш моите аплодисменти!

  • амиии... мухъл пък не само не звучи поетично а даже грозно така че си държа на плесента. Благодаря ти за коментара
  • Ритъма и римата са на ниво, но първия ред не ми допадна... тази плесен не ми прозвуча поетично
Random works
: ??:??