От пръстчето кръв ти течеше...
но плачеше ти с часове...
оплакваше своите болки...
ридаеше цял един ден...
Към мен се обърна сърдито:
„не схващаш ти болката в мен!”...
усмихнах се някак смирено...
и мигом сбогувах с теб...
Обърнах се, тръгнах далече...
течеше от моя гръб кръв...
а ти още дълго шептеше:
„не схващаш ти болката в мен!”...