Mar 11, 2010, 11:17 PM  

От ръба на леглото 

  Poetry » Love
508 0 3

Страхувам се да не сънувам -

такъв си, както те желах!

Така приятно развълнуван:

хем пламенен, хем много плах!

 

Не ме събуждай, ако сън си -

от здрача - син, от полъх - блед

и от любов - лилаво-страстен

в сребреещ ореол на свещ.

 

Не виждам в светлото след мрака,

но ти до мене остани!

Луната ли за миг заплака,

под звездопадени искри

 

или мечтите се родиха

в застиналото ми сърце?

До яркобяло осветиха

от стаята ми надалеч.

© Павлина Гатева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??