От министерството на „Без надежда“
след дълго че́сане къде ли не,
измъдрили: “Надеждата говежда,
кой както иска да си я яде!“
Народът ял! С години, с мъка, с чесън,
преглъщал я с накълцан лют пипер,
дефакто не било изобщо лесно,
роднина-касичка-милиционер...
Така се стигнало да питат кмета
за някаква надежда от глуте́н.
„О, от глутен – на въ́рба в някой петък...“
Работел кметът само в този ден. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up