Във стаята още топло е.
На масата има вечеря.
За двама ни тъкмо бях сготвил,
но днес тя е спомен от вчера.
И чашите тъй, недокоснати
и виното само бе вдишало.
Леглото ми вечно самотно е,
защото с теб всичко си е отишло.
А някакви стари копнежи,
(за нови пък няма възможност)
все още ми вдъхват надежди,
за сбъдваща неотложност... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up