Намяташ болката си и  се скриваш.

И искаш да потънеш в самотата.

А самотата бавно те убива,

изяжда те отвътре без остатък...

Не можеш и не искаш да признаеш

в сърцето си коя си изоставил,

а спомените  в тебе бесен танц играят,

така се вихрят, че без дъх оставаш.

Надяваш се на времето, по-мъдро,

да ти подскаже вярното решение.

Ще чакаш, ще стоиш зад някой ъгъл,

но няма да се доближиш до мене.

И времето за теб е най-добър приятел,

защото знае всичките ти тайни,

но то ще те избави ли от самотата,

помагайки ти всичко да признаеш?

Ще ме очакваш знам, ще е до края.

А аз до теб съм, само ме поискай.

Ще долетя от своята безкрайност,

и повече от всякога ще бъдем близки.