Намяташ болката си и се скриваш.
И искаш да потънеш в самотата.
А самотата бавно те убива,
изяжда те отвътре без остатък...
Не можеш и не искаш да признаеш
в сърцето си коя си изоставил,
а спомените в тебе бесен танц играят,
така се вихрят, че без дъх оставаш.
Надяваш се на времето, по-мъдро,
да ти подскаже вярното решение.
Ще чакаш, ще стоиш зад някой ъгъл,
но няма да се доближиш до мене. ...