Така бързо годините отлетяха!
С тях отлетях и аз!
От топлата, родната стряха,
към големия, студения Свят!
Тук щастие дойдох за да търся!
А от „щастие“ дори ослепях...
и днес при толкоз топлина, която носех,
от студ треперя и не виждам светлина!
Защо си, Мамо, толкова далече?!?
От тебе се нуждая – днес, сега!
От твойта сила, топлина и нежност,
за да намеря сили за борба! ...