Прегръдката ни бързо ще изстине,
сърцата също ще се вкаменят.
Ти ще забравиш скоро мойто име,
в мен чувствата дълбоко ще заспят.
А обичта ще стане бивша радост
и спомените - болка по несбъднат път,
животът – някаква безкрайна гадост,
а нощите ни – бавната ни смърт...
Ще отлетим със теб – две тъжни птици,
ще търси всяка своето гнездо...
Угаснаха във нашите зеници
надеждите за светъл хоризонт...