Колко е голямо сърцето човешко,
колко може да носи болки и грешки,
дори безумно когато се лутаме,
или животът отнема ни скъпите,
и парче по парче от него отчупва,
а то в агония от кърви се дави,
и с кърви сломени парчета лепи,
стискаш зъби и... продължаваш...
Колко е силно сърцето човешко,
да преглъща и бори своите грешки,
да прощава дори непростимото,
да вижда отвъд необозримото, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up