От водите на мътната река аз ви шепна...
от водите на калния ручей поя
поезия, смачкана с толкова четки,
колкото картини на Рембранд висят...
От извора цветен "Световна поезия"
аз черпя пасажи, идеи, сонети...
Но никъде мойта душа не намери
за своята няма река два куплета...
Тя няма е - да! Не говори за песни,
а пее без глас , не умее да вика,
но си е моя - моя во веки ,
ще пия от нея - ще чувствам, че дишам! ...