На днешната си среща с Божието Слово

от Петър – Канарата, аз се поучавах.

Съветите му слушах отново и отново,

и с помощ от небето така си разсъждавах:

Щом чуем за Исус, приемаме го с вяра.

И мислим, че с това приключват се нещата.

После прибавяме „любов” във пълна мяра

и ето ни готови, на път към небесата.

„Аз вярвам в Бог!” – със себе си сме горди,

не ни е нужен ничий нежелан съвет.

И с думичката „вяра” сякаш сме орисани

на радост и надежда, на обич и късмет.

ОБАЧЕ… вярата е само началото на пътя,

тя е за основа на нашия градеж.

Нужно е към нея да прибавим качества,

тъй необходими за нашия растеж.

Петър ни съветва да прибавим добродетел

(чудна дума – крие в себе си добри дела),

а после – благоразумие, та всичко изградено

да не се срине под тежестта на гордостта.

Щом научиш се да си благоразумен,

контрол над себе си ще трябва да добиеш.

Да не подхождаш към греха като безумен -

гняв и огорчение в сърцето си да криеш.

И твърдост трябва – да не паднеш в клопка

на трудностите, изпитанията и проблемите.

Така ще ставаш все по-силен в Господа

и с мъдрост ще решаваш сам дилемите.

Едва тогава, мили хора, ще можем

живот на благочестие да водим ние.

Такъв живот, разбира се, възможен е,

ако от Извора на любовта без мяра пием.

Сега, едва сега, ще можем пълноценно

на братята по вяра помощ да окажем.

Защото – щом усъвършенствали сме себе си,

любов и нежност лесно ще покажем.

Е, - ще попита някой – не стигнахме ли края,

дали за ходене със Бога вече съм готов?

О, мили мои, тук ще ви призная -

Това е пътят ни от вяра към любов!

„… положете всяко старание и прибавете на вярата си добродетел, на добродетелта си благоразумие, на благоразумието си себеобуздание, на себеобузданието си твърдост, на твърдостта си благочестие, на благочестието си братолюбие, и на братолюбието си любов.” 2 Петрово 1:5-7