Oct 26, 2018, 12:06 AM
От вятъра дори звездите падат!
Докато се търкаляше луната
към къщичката си за бивши птици,
не срещна ни един приятел
и щедро милваше с око звездите.
Не знаеше коя е и къде е,
повтарящите пътища са клопка,
в която се забравя,че живееш,
изгубен в някаква банална орбита.
Как искаше да кривне криво-ляво
или поне да завърти обратно
самотното си, възвишено тяло
и даже да захвърли светлината.
Виж, тя не може! Като свят светува...
Дали е свято Божието "трябва"?
Очакваме ли след завоя чудо?
Живеем ли, сънувайки отдавна!?
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Чудесно! Винаги очаквам чудо, дори и след завоя!
-
Такова удоволствие са ми твоите стихове!
Продължавай да ни радваш, талантливке! -
Щом "обличаш" сънищата, в такива красиви думи, може, всичко може. Самата ти поезия е чудо!
-
-
Когато си скован във рамките на руслото и се въртиш в банална орбита без шансове за някаква промяна, нещата не изглеждат много радостно, да!...
Не звучи оптимистично, по скоро е тъжно, но пък си го написала по твоя великолепен, неподражаем начин!...
Браво, Райне!... -
Завоите винаги носят неизвестност. Ако не чудо, то поне причудливост, а понякога зловеща ненадейност. Но без завои сме във властта на монотонното. А от него по-страшно няма. Особено, когато е наметнато със сива мантия. "Живеем ли, сънувайки отдавна!?" . Ако сме вече мъртви, значи - да! Покойниците се делят само на два вида - вертикални и хоризонтални. И за първите е сигурно, че рано или късно ще преминат в редиците на вторите. Замисляш, Райна! А това е и целта на занятието.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
